Прочетен: 11891 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 13.05.2009 18:50
Взех решението да напиша този коментар веднага след като прочетох една статия от доц. д-р Боян Дуранкев озаглавена „Управленските идеи на ГЕРБ: десни но ретро”. Въпросният материал бе публикуван преди време във в-к „Класа”. Моят коментар засяга само икономическите аспекти на статията.
Не е част от задълженията ми да защитавам икономическата политика на ГЕРБ и нямам намерения да го правя. Не мога обаче да остана равнодушен когато някой поставя под пряко съмнение правото на всеки българин да има повече контрол върху труда и частната си собственост, да печели от трудолюбието и предприемчивостта си и да не иска да финансира с данъците си частните фирми и вили на политиците. И така, доц. д-р Боян Дуранкев има думата.
„Конфузията е чудовищна – след прочита на Управленската програма всеки специалист ще остане с неудовлетворението че експертите на ГЕРБ са безпомощни и без сериозни познания за това, което става в света и Европа. За да не бъдем голословни ще отбележим че в управленската програма няма и дума, и идея за „Целите на хилядолетието” на ООН или пък за знаменитата „Action programme 2004-2009” на Европейския съюз. Наистина ли ГЕРБ не знае че България е вече в Европейския съюз и че целите на този съюз по повод на националното управление са: икономика на заетостта, устойчивото развитие и сигурност и бъдеще за младите хора?
Обратно, трите изходни ценности, изведени в новата програма, са: икономическата свобода, базираща са на принципа Laissez-faire, конкуренцията и минималната роля на държавата.”
Четейки горните редове човек би останал с впечатлението, че:
- всички държави членуващи в ЕС имат една и съща икономическа политика
- икономическата свобода, пазарната икономика и малкото бюрокрация не водят до „икономическа заетост, устойчиво развитие, сигурност и бъдеще за младите хора”.
За да видим дали това е така нека се вгледаме по-внимателно в индекса на икономическата свобода, който се изготвя от световноизвестния мозъчен тръст Херитидж Фаундейшън. Според неговата дефиниция, икономическа свобода е свободата на хората да работят, произвеждат, консумират и инвестират под закрилата на държавата, но без нейното излишно вмешателство.
Херитидж Фаундейшън групира страните в света в 5 категории вариращи от
„репресирaща икономика” до „свободна икономика” на базата на показатели от рода на:
- каква е данъчната тежест на хоратa и фирмитe
- има ли наличие на корупция в икономиката
- колко лесно се регистрира частен бизнес
- колко са защитени бравата за собственост
- колко свободен е вносът и износът на стоки
- колко независима е централната банка от влиянието на политиците и други подобни.
Един бърз поглед върху класацията по икономическа свобода (http://www.heritage.org/research/features/index/countries.cfm) би ни показал, че страните от ЕС (Европейския Съюз) може да имат еднакви цели, но не и една и съща икономическа стратегия за постигането им. Полша и Гърция например, са две държави от ЕС, които не разчитат на икономическа свобода за да постигнат целите си. Техните икономики са класифицирани от Херитидж Фаундейшън като „почти несвободни”. Точно обратното може да се каже, за други две държави членки на ЕС, Великобритания и Ирландия. Те са сред седемте държави в света с най-свободна икономика. Икономиките на останалите държави от ЕС варират между „умерено свободни” и „почти свободни”.
Челниците от ЕС по икономическа свобода, Великобритания и Ирландия много ясно демонстрират, че икономическата свобода, високата конкурентноспособност на икономиката (http://www.weforum.org/pdf/Global_Competitiveness_Reports/Reports/gcr_2007/gcr2007_rankings.pdf) и малкото бюрокрация с нищо не противоречат на крайните икономически цели на Европейския Съюз. Не е случайно, че тези две държави са сред най-желаните имиграционни дестинации за млади хора от цял свят.
Нека обаче дадем възможност на доц. д-р Дуранкев да завърши мисълта си.
„По линия на тези ценности (икономическа свобода, конкуренция и минимална роля на държавата) ГЕРБ не личи да е по-оригинална от всички десетки крайно десни партии без собствени идеи, преписали ги от прочутия Вашингтонски консенсус. По причината че те са многократно коментирани и критикувани не само в България, но и по света, не си заслужава да се коментират тук. Само ще си позволим да припомним, че още през 1926 година известният лорд Джон М. Кейнс публикува студията си „Краят на Laissez-faire”, където с най-сериозни научни аргументи доказа че с появата на монополите, картелите, монопсолите, олигополите и т.н. свободната пазарна икономика е вече покойна и е останала в миналото. Не е ясно защо експертите на ГЕРБ са натикали партията си в това старо – вече отдавна мухлясало идеологическо блато, но то остава на тяхната експертна сметка.”
Идеите на свободната пазарна икономика датират от много преди Вашингтонския консенсус. Не става ясно защо всяка политическа сила осланяща сe на тях трябва да ги е преписала от въпросния консенсус.
В научната си работа, Нобеловите лауреати по икономикa и защитници на икономическата свобода, Фрийдрих фон Хайек и Милтън Фрийдман са предоставили достатъчно сериозни критики на „Краят на Laissez-faire”. Те за разлика от Кейнс имаха щастието да доживеят да видят пълното завръщане на Laissez-faire икономиката в лицето на седемте най-свободни икономики в света Хонг-Конг, Сингапур, Австралия, САЩ, Нова Зеландия, Великобритания и Ирландия. Ако тя беше мухлясало идеологическо блато, то тогава най-свободните икономики щяха да са на дъното му. Икономическите показатели на тези държави подсказват, че единственото блато в което те са затънали е блатото на предприемчивостта и икономическият просперитет. Същото обаче не може да се каже, за всяка една държава изповяваща икономическата идеология на лорд Кейнс.
Нека се върнем към критиката на управленските идеи на ГЕРБ.
„Целта на България, според същите експерти, е тя да се превърне в „регионален икономически лидер и финансов инвеститор, конкурент на Гърция”. Средството за достигането на тази цел е „като ускорим ръста на БВП от 6% поне до 8-10%, и повече, запазвайки финансовата стабилност”. Но сметките пак не излизат – за 10 години при растеж 10 на сто годишно България ще остане пак в задния двор на Европа. Човек наистина почва да се чуди дали експертите на ГЕРБ владеят даже простата аритметика!”
Както вече споменах, аз не работя за ГЕРБ така, че ще оставя неговите експерти сами да отговорят на тази критика на доц. д-р Дуранкев.
„За да постигне така описаните цели, партия ГЕРБ ще се ръководи от няколко принципи. Сега вече започват гигантските абсурди и алабализми. Първо, икономическата и финансовата политика щяла да се ръководи от министъра на финансите. Кой и защо иска да елиминира и парламент, и всички други министерства, не става ясно. Може ли министърът на финансите да формира приоритетите на страната, пак не става ясно. Сигурно е, че не може. И тъй като МФ става всичко и над всичко – хиперважно министерство, вторият принцип е намаляване броя на министерствата, като отново остава пълен секрет кои от тях ще бъдат ликвидирани и защо. Хиперминистерството на финансите ще управлява всички европейски средства, а не както до сега отделните платежни агенции към Министерство на земеделието и продоволствието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това ли е решението – пълната централизация?”
В обобщение, препоръката на доц. д-р Дуранкев е повече бюрокрация и объркване за обикновения гражданин, повече административни разходи и по-малко продуктивна употреба на въпросните средства.
Това което очаквам да видя от управляващите и от тези които се канят да управляват е система за ефикасно разпределяне на средствата от ЕС в която държавното присъствие да е минимално, а парите да стигнат до хоратa без да минават през фирмите на братовчедите и баджанаците на политиците. С други думи, повече икономическа свобода, по-малко политика и бюрокрация.
„Насън или наяве, гарантира се „въвеждане на истински плосък данък върху доходите от 10% с висок необлагаем минимум от 1000 лева”. Вече става ясно че хиперминистерството на финансите ще оперира с доста мизерни средства, понеже ще разполага най-много с 50 млн. лв. от ДОД годишно.”
Трудно е да се предвиди какво ще стане в дългосточен план. В краткосрочен план обаче, средствата на Министерството на финансите ще останат до една или друга степен непроменени. Това е така защото ДОД от 10% с 1000 лева необлагаeм минимум ще намали данъчните постъпления на глава от населението, но в същото време броят на данъкоплатците е много вероятно да се увеличи със същата пропорция.
Това твърдение може да бъде тествано с помощта на един инструмент за анализи наречен крива на Лафер. Създателят му, икономистът Артър Лафер е забелязал, че данъчните постъпления не се увеличават всеки път когато държавата увеличи данъчните ставки. От едно ниво на ставката нататък, данъчното бреме (комбинирано с осигурителното такова) създава стимул за фирмите и предприемачите да преминат в сивата икономика, да не декларират истинските си доходи и дори да напуснат страната. Да ви звучи познато? Ако някой все още е под впечатлението, че данъчно-осигурителната тежест в България е сред най-ниските в ЕС, бих му препоръчал горещо да прочете статията на Георги Ангелов “Нелепа пропаганда на НАП”.
Докато пишех тази статия народното събрание въведе плоска ставка от 10% (но с необлагаем минимум от 220 лева) за ДОД. От изчисления на КНСБ става ясно, че поне 60% от работещите ще спечелят от тази стъпка в правилната посока. Съвсем друг е въпроса дали тя е достатъчна и дали плоския данък е с нещо по-справедлив от останалите данъчни режими.
Четящите управленската програма на ГЕРБ трябва да не забравят, че една икономическа програма е толкова добра, колкото са намеренията и професионализма на хората които я прилагат.
По всичко личи, че ГЕРБ сериозно се готви да управлява и то в най-близко бъдеще.
Именно за това бих искал да отправя към ръководството му следните съвети:
1. Да не разчита на етно-националистическатa реторика защото тя може да докара ГЕРБ на власт, но в никакъв случай не може да му помогне да сe задържи на нея.
2. Икономическатa свобода не е синоним на анархия.
3. „Приятелски настроените” социологически агенции и медии могат да се об ърнат много лесно срещу ГЕРБ.
4. Екипа на ГЕРБ да преглежда по-често моят блог „Икономика за масите" (http://ikonomikazamasite.blog.bg).
27.12.2007 10:14
durankev@yahoo.com
Благодаря ви, че лично отговорихте на коментара ми. Честно казано, изненадан съм, че това е първата "критика" на статията ви. Бих очаквал, че ГЕРБ би реагирал по някакъв начин.
С удоволствие бих провел една научна дискусия на страниците на този блог, дори не бих имал нищо против да публикувам и ваши статии на него. Целта на "Икономика за масите" не е хората да се запознаят само с моето мнение. Знам, че блогът сам по себе си може би не представлява достатъчно голям дразнител за вас, но аз съм голям привърженик на идеята, че един икономист би трябвало да може да се аргументира без помощта на система от диаграми и уравнения. Не мисля, че и неспециалистите биха имали нещо против да следят (и дори да се включат) в една сериозна и добронамерена дискусия. Аз също съм отворен за доводи различни от моите.
27.12.2007 22:43
негодувание и волски ентусиазъм и екзалтация срещу автора, и срещу така използваните и съчетани понятия, дори срещу дръзновението за тяхното обединение.
Социално-осигурителната система, подкрепена, базирана и опираща се върху разходо-покривната система във всичките и форми (социална, здравна, икономическа) е основна форма на расизма, нещо повече - съществува
благодарение на расизма. Формата на расизма на социалната държава се обославя на социални, културни, икономически и генетични фактори.
На първо място, позовавайки се на данните на различните социологически институти, състоянието на етническите малцинства в България е твърде неправомерно по отношение на социалните показатели - в болшинството си българските турци и роми са неграмотни, а по презумпция това определя и позицията и мястото им и по отношение на социалния статус.
На второ място, изтъкваните от различни НПО-та аргументи , свързани с културното различие са основен фактор за липсата на желание за интеграция между различните етно-културни общности.
Тази теза може да бъде развивана още, но поради липса на време читатителите ще трябва да се задоволят само с тезисното и рамкиране и представяне на размишления от общ характер.
При покривната социално-осигурителна система, държавната администрация, рекрутирайки от икономически активните индивиди данъци, такси, акцизи и.т.н, се стреми да удовлетвори и да обезпечи
икономически неактивните, недееспособни индивиди. Иначе казано, ромите, етническите турци съзнават, че "социалната държава" е създадена, за да ги експлоатира и поради това не желаят да работят.
"Социалната държава" провежда фашистката си политика чрез НПО-та и "социални програми". НПО-тата раздават средства на етнически принцип, социалните програми също са на етнически принцип, малцинствата поради осъзнат интерес - получваване на средства заради етническата си
принадлежност отказват да работят, отказват и да се интегрират поради
загуба на привилегии.
"Социалната държава" увеличавайки размера на "социалните програми" увеличава експлоатацията, тъй като увеличава капсулацията сред малцинствените етнически общности, увеличава и
култивира и тяхната неграмотност и престъпност ; от друга страна, си отглежда нужния черноработен контингент, които ще бачка много и ще мре преди да започне да получава плодовете на своя труд в нетрудоспособна възраст, т.е ще пълни бездънните каци на здравноосигурителна и социално-осигурителна система на белите хора. НПО-тата са другият инструмент на расистката политика. Те също се стремят да капсулират етническите общности, с цел намирането на благоприятна почва за
реализиация на политическо влияние на нечисти капитали.
Резултатите са следните:
- разплутата армия от чиновници поглъщат огрмна част от средствата на икономически активните т.е вместо
средствата да отидат по най-оптимален начин в джоба на пенсионери, деца без родители, бременни
и прочее нуждаещи се съсловия, те потъват в бездънната каца на бумащина и канцеларщина, институционално мотивирана и прикрита от криминалната практика на политиците, правораздавателната система и.т.н.
Ще оставя на експертите да разгледат икономическата страна на въпроса.
От така очертаните до момента тези е ясно следното:
- етническите малцинства извършват най-ниска степен неквалифициран труд, поради ниска образованост. Поради същността на нискоквалифицирания труд заболяват най-често, а продължителността на
живот е най-ниска т.е в предвид горното именно те са най-заинтересовани да получват максималното от своя труд, тъй като ако умрат преди да започнат да получават пенсии натрупаното от техния труд ще бъде разпределено в системата по отношение на тези с по-висока продължителност на живот, т.е преобладаващата етническа група, по-квалифицираните или с други думи казано - белите хора.
И тъй като съществуват множество данни и изследвания, че продължителността на живот на представителите на различните етнически общности, поради горепосочените, а и поради генетични фактори, е в значителна степен по-малка, отколкото на преобладаващия етнос, то е абсолютно аргументирано виждането, че социалистическото стопанство съществува и има за цел да съществува върху формата на етническата
експлоатация на малцинствата.
- Аналогично е и положението и по отношение на здравноосигурителната система.
Едно подобно решение ми се струва меко казано неразумно.
ЕС дава тези средства с цел да се подобри живота на хората, а не да се захрани държавната бюрокрация в България. Колкото по-малка част от тези средства се отделят за административни разходи толкова по-добре.
19.10.2012 03:25
19.10.2012 17:53
20.10.2012 17:45
21.10.2012 09:53
21.10.2012 11:29
22.10.2012 10:57
23.10.2012 01:28
24.10.2012 03:40
24.10.2012 16:49
24.10.2012 17:44
24.10.2012 18:54
25.10.2012 04:28
25.10.2012 14:16
26.10.2012 08:14
31.10.2012 15:17
