Преди известно време управляващите приеха закон позволяващ на чужденци от ЕС и извън него да купуват селскостопанска земя в България. Не искам да поставя под съмнение, нито дори да намекна, че съм против правото на хората да разполагат със собствеността си както намерят за добре (стига с действията си да не застрашават личната безопасност, права, свободи и собственост на останалите български граждани). Тъкмо обратното. Моето лично мнение е, че икономическата политика на управниците ни трябва да окуражава българите да притежават колкото може повече собственост, в това число и земя, и да извличат от нея икономически придобивки и индивидуални свободи. С действията си българските управници ограничават потенциала за икономическо развитие и индивидуалните свободи на много българи, а също така и създават потенциална заплаха за сигурността на България и ЕС.   Земята като източник на икономическо благоденствие Земята, също като жилищaтa, частните фирми и дяловото участие в частни фирми представлява частна собственост. Именно частната собственост, а не липсата на такава води до икономическо благоденствие на индивидите, което от своя страна се изразява и в икономически просперитет на цялата страна. Ето един личен пример. Родителите ми притежават апартамент в центъра на един от големите ни областни градове. Те в момента обмислят вариант да го дадат под наем, да вземат жилищен заем с който да закупят по-малък апартамент по-далече от центъра на града, а с парите от наема на стария апартамент да изплащат заема за новия. В крайна сметка, това че притежават собственост ще им позволи да притежават още повече собственост. Подобна е и ситуацията със селскостопанската земя. Преимуществото на последната в сравнение с апартамента е, че тя е неразрушима, т.е. ако се обработва правилно, земята която един човек притежава и експлоатира днес, може да се притежава и експлоатира от неговите наследници и след сто години. Също така, пак за разлика от апартамента, тя има разнородна употреба. Не е задължително да се използва винаги и само за селскостопански цели. На нея могат да бъдат разположени складове, игрищa за голф, частен зоопарк, жилищни сгради и т.н. Земята може да се използва и за обезпечение при получаване на банков заем. Експлоатирането на земята носи на собственика и един продължителен поток от доходи през времето когато тя е в негово притежание. Продавайки я той ще получи в замяна еднократно възнаграждение равно на цената за която я е продал. Ако цялата печалба която той може да извлече от екплоатирането на земята в сегашно и бъдеще време надвишава цената която потенциалните купувачи му предлагат, собственикът ще има стимул да не я продава. При обратното условие обаче той би имал по-голям стимул да се отърве от нея. Нещата в България се развиват по вторият сценарий поради анти-българската икономическа политика на всичките ни управници от началото на прехода до сега. Фактори като: високо данъчно-осигурително бреме, нелоялна конкуренция, неадекватна защита на частната собственост от кражби, рекет при изкупуването и пласирането на селскостопанска продукция, неразвити финансови пазари и партиен подход при усвояването и разпределянето на средствата от фонд "Земеделие"  направиха така, че печалбата която собствениците могат да извлекат от земята си да е по-ниска дори от умерените цени за които могат да я продадат. Няма нищо лошо ако средствата от продажбата на земя бъдат инвестирани в друга частна собственост или поне в образованието (човешкия капитал) на бившия вече собственик. Къде поради принуда и лошо стечение на обстоятелствата, къде поради неадекватно планиране, един голям брой от българите няма да направят това, а ще похарчат средствата от продажбата на земята си за консумация и изплащане на сметки и дългове. Ако някой вярва, че само със заплата човек може да си осигури дълготрайно икономическо благоденствие, нека пак да погледне примера с апартамента на родителите ми, който дадох в началото на този раздел.   Земята като средство за увеличаване на индивидуалните свободи Съществува пряка зависимост между притежанието на частна собственост и свободата на словото и изразяването. Това е така защото не може човек да се разпорежда с чужда или обществена собственост така както се разпорежда със своята собственост. Представете си, че искате да пребоядисате апартамента в който живэте под наем в светло зелено защото този свят отговаря на представата ви за комфорт и домашен уют. Собственика на апртамента обаче е заложил клауза в догова, според която нямате право да го пребоядисвате. При това положение, наемателя ще трябва да приеме за свои представите за домашен уют на собственикa на апартамента независимо дали това му харесва или не.               Съвсем друго щеше да бъде положението ако човек реши да боядиса в светло зелено стените на офиса на фирмата си или вилата си в планината по простатa причина, че те са негова частна собственост.             Аз мога да реша да построя на земята си църковен параклис, джамия или мормомнски храм и никой да не може да ми каже нищо стига да не съм нарушил някой закон. Поне така се прави в законовите държави. Колкото повече частна собственост притежава един човек, толкова по-голяма ще бъде неговата лична свобода на словото и изразяването. Изхождайки от това, можем спокойно да заявим, че колкото по-малко земя притежаваме толкова повече рискуваме да се превърнем в наематели в собствената си държава.   Земята като средство за защита на европейската култура и ценности             За хубаво или за лошо вече сме членове на Европейския Съюз и формирането на националните ни интереси до една или друга степен се влияе от него. ЕС представлява една огромна икономическа крепост, а България е една от нейните погранични зони (поне за сега). Земята, физическия капитал (средствата за производство), работната ръка и предприемчивостта са четирите най-основни икономически ресурси на всяка икономическа система. Ако ЕС искаше тези икономически ресурси да се притежават и експлоатират от държави нечленуващи в него, той щеше да окуражава хора и компании от цял свят да купуват селскостопанска земя и да работят в съюза. Нямаше  също така да налага никакви органичения върху търговията със стоки и услуги от държавите извън съюза. ЕС не само налага подобни ограничения на нечленуващите държави, но и някои страни в него все още не са либерализирали напълно пазарите си на земята и работната сила за всички държави от съюза. Примерно, оказва се, че не може просто така негермански гражданин на ЕС да се изтърси в Германия, да купи селскостопанска земя и да прави с нея каквото си поиска. Германците искат селскостопанската земя да се използва само за селскостопански цели. Покрай трансферните саги на няколко наши водещи футболисти научихме на скоро, че ограниченията върху трансферите на български и румънски фтуболисти в Англия ще отпаднат едва през 2009 година, нищо че България и Румъния са пълноправни членове на ЕС от 2007 насам. Казвайки всичко това не целя да изразя съгласието си с икономическата политика на ЕС, а просто да констатирам един очевиден факт. Както видяхме в предния раздел, икономическите средства могат да се използват за налагането или подтискането на една или друга култура. Защитавайки националните си интереси, България трябва да защитава и промоцира именно европейската култура и ценности. Нищо не можем да направим относно това дали граждани на други държави от ЕС да купуват селскостопанска земя в България или не. Не така обаче стоят нещата с гражданите на държавите нечленуващи в ЕС така, че е крайно време българските управници да ревизират позицията си по този въпрос. Не. Тук не става въпрос за няколкото австралийски и американски семейства или пък за малката колония от японци, които са си купили къщи с двор в някое българско село. Броят и държанието на тези хора не застрашават нито културата, нито начина по който се експлоатират икономическите ресурси на Европейския Съюз. До колкото може да се вярва на предаването "Новите Българи" повече от тези хора са повече от готови да научат българския език и култура. Тук става въпрос за хората, които искат да ползват икономическите придобивки на Европа, но отричат нейната култура и ценности и се опитват да ги променят чрез икономически средства.         

Виждам, че темата за земята и чужденците не събужда много интерес. В момента съм в процес на завършване на коментара си по нея. Ще ми е интересно да науча какво мислите след като го прочетете.

(Източник: www.mediapool.bg . Препечатка от Dveri. bg)

За разлика от свободата, на която се радват и към която предявяват претенции мюсюлманите на Запад, подобна не се гарантира на изповядващите християнството в повечето мюсюлмански държави. В ислямските страни църквите са нелегални и преследвани. Често срещано явление са акциите за издирване на християни, малтретирането и затварянето им. Насилственото омъжване на жени християнки за мюсюлмани, убийството на конвертирали в християнството от семействата им (нерядко публично, с камъни), публични процеси с наказания строг тъмничен затвор или смъртно наказание са практика, а не изключение.

Дори за западни туристи и западни работници в регионите на ислямския свят опасност за живота и присъда с няколко години затвор в изолация може да предизвика носенето на обикновено колие с кръст или Библията. Допълнително при жените - непокриване на тялото и лицето, при мъжете - разговор с жени мюсюлманки, при (дори брачни) двойки - целувка и прегръдка на обществено място.

Че християни са жертва на търговците на роби в ислямския свят, е известно на западната общественост поне от 90-те години на миналия век. В Судан това е десетилетна практика, като най-засегнатият район е Дарфур. Аргументите, че при геноцида в Дарфур и заробването на християни от судански мюсюлмани става дума за изолирани случаи, за развити едва в гражданската война отношения, не отговарят напълно на фактите. Отвличането и продажбата на деца християни като роби е дълга традиция в ислямските държави на Африка, Близкия Изток, Малайзия и Пакистан.

В Пакистан тази традиция разви нови форми след 2002 г., когато целенасочено се интензивира отвличането на деца християни. Продавани като роби от мюсюлмански екстремисти на мюсюлмански семейства, те служат като финансов извор за бивши талибани и радикални ислямисти. С парите се финансират терористични акции. С децата се злоупотребява, мъченичеството им завършва с препродаване, насилствено конвертиране в исляма, осакатяване или смърт.

Този “бизнес” е разкрит от двама мисионери в страната – пакистанец и американец. Глава на търговията с деца християни роби е Гул Хан, лидер на свързаната с Ал Каида организация Джамаат-ди Даава. Тя е причислена от американския външен министър към терористичните групировки. В Пакистан мюсюлмански лидери поддържат имиджа й на организация, ангажирана със социални проекти за бедните.

Малки деца са отвличани от християнските села, разположени близо до град Пенджаб. Държат ги в мизерни и примитивни условия. Обикновено процедурата е в четири етапа: отвличане, упояване, пребиване или изнасилване, подготовка за търг. След подобно психическо и физическо “обработване на стоката”, робите деца християни се продадат за по около 1400 евро. Отвлечените деца са използвани като сексуални роби и домашна прислуга.

Двамата мисионери са открили снимки на деца на черния пазар в Куета. Отдало им се да откупят 20 момчета, представяйки се за търговци от Лахор. Едновременно с това заснели как самият Гул Хан присъства на една от важните сделки, вероятно за високопоставени лица и взима пари за 17 момчета под 14 години. Въпреки свидетелствата, ужасяващите примери на търговия с деца роби не трогват широки среди в страната.


Оправдание за подобни действия, според западни християнски теолози, се открива в едно от основните учения на исляма, което гласи, че немюсюлманите са втора категория хора. Оттук пътят до ксенофобията, репресиите и униженията, на които са подложени християните в ислямския свят и особено децата е кратък. И в света на исляма оправдан.


Фактите със зов за помощ, според доклада на двамата мисионери, представен на хуманитарните организации и изпратен до Американския държавен департамент са доказателство за широко разпространена дискриминация на християнството в Пакистан, което представлява 3-3,5% от населението на страната.

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1153730

Георги Янев - мъжът, който е подал сигнала за искан подкуп от двамата висши служители от фонд "Републиканска пътна инфраструктура", вече е с назначена охрана, съобщи директорът на Столичната полиция Румен Стоянов.

Той допълни, че охраната е разпоредена от тази сутрин, след като самият Янев е заявил пред полицията, че го е страх за живота му.

38-годишният архитект подаде сигнал в полицията, че двама служители от фонд "Републиканска пътна инфраструктура" му искат подкуп от 50 хил. лв. за смяна на статута на земеделски земи, близо до Велико Търново. Директорът на дирекцията за усвояване на европейските фондове Любомир Лилов и неговият подчинен Иван Владимиров бяха арестувани на 24 януари при получаване на първия транш - 25 хил. лв.

Два дни по-късно бе обявено, че Европейската комисия временно спира изплащането на средства от еврофондовете за пътища заради корупционния скандал.

"Страхувам се за живота си, ще ме гръмнат. Ще бягам в Барселона или при мой приятел в Колумбия", заявява Георги Янев в интервю за в. "Стандарт".

"Изпортиха ме. Полицията си свърши перфектно работата, но прокурор е казал името ми на всеослушание", казва още архитектът. Според него задържаните Иван Владимиров и Любомир Лилов са само брънка във веригата. "Боя се от тези, които стоят зад тях. Навързани са като свински черва", признава Янев.

В. "24 часа" публикува разказ на майката му, която казва, че семейството му е силно притеснено и уплашено от случилото се.

"След тази история не знам дали за него ще има бъдеще в България. Той има проекти, дадени за одобрение в различни институции, притеснено ми е с какво око ще гледат хората, от които ще зависи одобрението им.

От друга страна, ако на един архитект всичко му е изрядно, не би трябвало да има проблеми, но сами виждате, че нещата у нас не винаги зависят от това", споделила майката.

Надежда Янева казва още, че документите на сина й се отнасяли до проектиране на улица без изход, която трябвало да има вход и изход от пътя София-Варна и да обслужва няколко имота в близост до магистралата. Всички изисквания за това били изпълнени и одобрени от общината във Велико Търново.

Според Янева, от хората, поискали подкупа, е зависело само съгласуването, не и одобрението. "Аз самата не мога да си обясня тяхното поведение, за кого и какво е тази громна сума. Работя в тази сфера от 40 години", казва Надежда Янева.

Според източници на в. "24 часа", имотът, за който е поискан подкупът, е от близо 200 дка край пътя София-Варна и е собственост на "Фонд за недвижими имоти", който имал намерение да прави там логистичен център, а част от земята - да продаде.

Главният архитект на Велико Търново Елена Абаджиева посочва, че цялата процедура по прекатегоризацията на земята излизала около 5 хил. лв. Проектът е минал на експертен съвет в общината, но от пътния фонд трудно давали разрешение за входно-изходните комуникации на обектите в тази зона, тъй като ставало дума за главен път.

След като турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган поиска по време на дискусия, организирана в сградата на германското канцлерство, Германия да позволи на нейна територия да се основат турски учебни заведения, дебатът за готовността на Турция за членство в ЕС достигна нови висоти.

Особено активни в критиката срещу Ердоган са баварските християн-социалисти, които са най-близките коалиционни партньори на християн-демократите на Меркел.

„Ердоган проповядва турски национализъм на немска земя. Това поведение е антиевропейско и подкрепя нашите притеснения относно членството на Турция в ЕС“, заяви председателят на Християнсоциалния съюз Ервин Хубер пред мюнхенския всекидневник „Мюнхнер Меркур“.

„При тези обстоятелства трябва да обмислим и да проверим дали продължаването на преговорите за членство с Турция въобще е нещо, от което има смисъл“, допълни Хубер.

По време на речта си пред своите сънародници, препълнили една от големите зали в западногерманския град Кьолн, Ердоган прикани турците, живеещи в Германия, да се интегрират, но същевременно ги предупреди да не предават своята културна идентичност, за да не бъдат асимилирани.

Той дори емоционално заяви, че „асимилацията е престъпление срещу човечеството“.

За германската страна тази реч на турския премиер е „в голяма степен неприятна“. Точно това бяха думите на баварския министър-председател Гюнтер Бекщайн, произнесени пред местния „Нюрнбергер Цайтунг“. Той е на мнение, че Ердоган съвсем ясно е поставил турската култура и език пред немската.

Бекщайн е заявил още, че е в реда на нещата, когато Ердоган се обръща към своите сънародници, живеещи в Германия, но начинът, по който той е направил това, е „от немска гледна точка твърде проблематичен“.

Заместник-председателят на парламентарната група на немските християндемократи в Бундестага Волфганг Босбах също не остана назад в критиките си срещу изказванията на Ердоган.

Пред авторитетния „Вестдойче Цайтунг“ той е подчертал, че „турското правителство не бива да се опитва да прави вътрешна политика в Германия“.

Бундесканцлерката Ангела Меркел, която в началото дипломатично не искаше да се намесва в разгорещения дебат относно изказванията на Ердоган, в крайна сметка се видя принудена да заяви, че турският премиер има превратна представа за интеграцията.

Понятието според нея означава да се съобразиш с начина на живот в една страна. Този, който притежава германско гражданство, е гражданин на Германия без никакви допълнителни уговорки.

„Тогава лоялността е единствено към германската държава. Затова съм на мнение, че относно разбирането на интеграцията ще трябва да продължим да дискутираме с турския министър-председател“, е заявила в Хамбург Меркел, съобщава немското списание „Шпигел“.

Без да съм запознат с темата/законодателството в БГ по отношение на селскостопанската земя (базирам се на изнесеното от Вас) - лично не виждам нищо странно в законотворчеството на, така нареченият, БГ полит. елит.

Примерът Ви от Германия, по-скоро, демонстрира последователност на немското законотворчество, в контекстът с някои policy making принципи в ЕС. Не дискутирам дали тези принципи са резонни.

Ако погледнете как се урежда (регламентира/регулира) "конкурентност" на пазарът на телекомуникационни услуги в ЕС, предполагам ще откриете нещо много интересно. Възприети са категории с малко по-особен статут - ограничен ресурс (номерационен план, канална мрежа за полагане на кабели, ...).

Именно поради характеристиката "ограничен ресурс", с цел да се обезпечи "нормално" функциониране на секторът (нормалността, елементарно обяснена, е предпазване от (евентуални) действия от страна на притежателите/собствениците на ресурсът, за - (1) монополистично поведение; (2) практики създаващи бариери за навлизане на нови конкуренти; ...пр.) се използват регулационни практики, които могат да се класифицират като - asymmetric regulation. На елементарно/повърхностно ниво, asymmetric regulation могат да се определят като "несправедливи", тъй като се дават "преференции" на една група (фирми/икон. субекти) над друга. Анализи/поглед в дълбочина, обаче показва че, в конкретният случай, asymmetric regulation принципът "способства" както за по-голяма динамика в секторът, така и за (не пряка) защита на потребителите (на националният пазар).

Ако се върнем на темата на земята (без значение дали се класифицира като селскостопанска или каквато и да е била), предполагам не е необходимо да се "доказва" че това е ограничен ресурс. Е, логиката на ЕС (Германия, Англия, ...) законотворчеството е че в този случай (имаме чиста форма на "специфики") asymmetric regulation е повече от оправдано. Или с две думи, по отношение на policy making страни като Германия и Англия са повече от последователни.

"Феноменът" на БГ policy making стил, предполагам, на масово ниво (в контекстът на "Икономика за Масите" :-)), е доста дискутиран. Освен масовото разбиране на policy making, има и малко по-систематично - клонове от науката икономика се занимават с проблемите (въпреки че на повърхността клони към категориятаpolitical economy , други гледни точки/ъгли са възможни). Без да се влиза в подробности, и поднесено малко по "масово", в случаят може да се твърди че в единият случай (Германия, Англия, ...) има, от страна на политически, икономически (икономисти а не "капиталов"), и обществен елит, познаване на това що е то policy making, както и последователност, докато подобно нещо за БГ не може да се каже. Демек в случаят с БГ имаме чиста форма на широко разпространена аматьорщина. Друга тема е дали това е въпрос на безотговорност или просто на необразованост.

Не се спирам на темата каква конкретно asymmetric regulation система е необходима/резонна за БГ а и за ЕС :-)

Cheers
Marttin

Здравей Мартине,
Извинявай, че не реагирах по-рано, но през този месец съм адски зает. Обещавам обаче да драсна в най-скоро време още една статия. Материал има много.
Българското законодателство също е последователно. То е последователно анти-българско.
Що се отнася до името на блога ми в него няма никакви скрити "пролетариатски" тенденции. Идеята за името ми дойде от един албум на Depeche Mode "Музика за Масите" (Music for the Masses).

Ooops - "... няма никакви скрити "пролетариатски" тенденции."

Разбрали/интерпретирали сте ме погрешно. Беше просто закачка, нищо общо с "пролетариат", както и наблягайки че темата е дискутирана масово (граждани, общественици, полтици) но не и от "професионалисти/специалист" на съответното ниво.

Cheers
Marttin

Мартине, идеите изказани в тази ми статия се смятат от "специалистите" в България за назадничави, неевропейски, анти-пазарни и въобще непопулярни. Та именно за това няма да срещнете твърде много експерти които споделят мнението ми.

Ако се изхожда от позицията на "пазарен фундаментализъм" (ултра-либерализъм) позицията Ви определено може да се смята за назадничава и анти-пазарна :-)

Не виждам на базата на какво би се определила като неевропейска (!?).

Малка подробност е че "пазарният фундаментализъм" (улта-либерализмът) трудно може да се класифицира като (научно) икономическо течение - по-скоро става въпрос за (почти) чиста форма на идеология.

Друга малка подробност е че "ултра-либералните" "специалисти/експерти" изобщо не са запознати с проблемите на регулирането. На първосигнално ниво, след като се чуе сакралната думичка "регулация", се чувстват "задължени" да отричат. Дълга тема ....

Интерсното е че въпреки наличието на asymmetric regulations в дадени сектори, нещо което пък е на 100% в разрез с прицнципте на "пазарният фундаментализъм", едва ли ще чуете и думичка от тях - "феномен" на непознаване процесите, принципите, както и динамиките, да не говорим за връзка между секторите и извеждане на принципи от там.

Както и да е. Ако се върнем на темата, не случайно Ви дадох примерът с телекомуникационната индустрия - където asymmetric regulation се вижда доста ясно, както и аргументировката за наличието на асиметричност е "популярна". В случаят няма единствено и само отчитане на тясно пазарните интереси, а на комбинацията между социални, национални, политически, икономически и пазарни, както и отчитане на историческите дадености и индустриално-технологични специфики.

Лично не виждам причина в даден сектор да се прилагат горепосочените принципи (друга тема е дали policy makers (набедените за полит. елит в БГ) и "специалисти" изобщо ги разбират), а в друг сектор (област) просто да се изключват без дори да се помисли върху въпросът. Дали това е въпрос само на незнание (неграмотност) или и функция на "други" интереси - мога само да гадая :-)

Cheers
Marttin

Здравей Мартине,
Нека минем на ти нищо, че не се познаваме. Значи от къде да започна? Пазарният фундаментализъм е идеологическо движение в рамките на австрийската икономическа школа (не икономиката на Австрия, а от икономическата мисъл на икономисти от Австрия като Карл Менгер, фон Вийзер, фон Хайек, фон Мисес и други "фонове"). Най-известните анархо-капиталисти са Мъри Ротбард (http://en.wikipedia.org/wiki/Murray_Rothbard) и Ханс Херман Хопе (http://en.wikipedia.org/wiki/Hans_Hermann_Hoppe). Според заключенията в научните им трудове, анархо-капитализма издига едва ли не в култ притежаването на частна собственост и свободата на собственика да се разпорежда с нея както намери за добре. Икономическата политика на българските политици от 1944 насам обезкуражава българите да придобиват частна собственост и лимитира възможността им да я експлоатират свободно за икономически цели. Анархо-капиталистите също така казват, че не може нито една икономическа транзакция да застрашава националните интереси на държавата. Последните са дефинирани като защита на безопасността и личните ценности на гражданите и тяхната материална и интелектуална собственост. Така че валиден контра-аргумент на статията ми не може да се извади дори и изхождайки от постулатите на пазарния фундаментализъм (анархо-капитализма).

Отговор за поведението на българските така наречени "policy-makers" може да се намери в теорията на обществения избор с която Джеймс Бюкянън спечели нобелова наградата за икономика през 1986.

Благодаря ! Много от мненията ни съвпадат !

Ще цитирам Лев Николаевич Толстой: "Продажбата на земя е скрита продажба на личността в робство". Друга негова мисъл е: "Собствеността на земята в самата си същност се отличава от собствеността върху предмети създадени от човешкия труд. Вземете от народа неговите пари, стоки, добитък и вашия грабеж ще свърши заедно с вашето заминаване. Но вземете земята на народа и вашия грабеж ще продължи"

Продажбата на земя на чуждеци е,последния пирон(най-дебелия)в ковчега на България...
Трябва да се работи изключително в посока на обявяването на този закон за нищожен,за неговата забрана.И да се приеме нещо като надзакон,който да остане в сила за вечни времена и да не може по никакъв наин да се преработва или премахва,а именно че БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ МОГАТ ДА ПРИТЕЖАВАТ САМО БЪЛГАРИ!
Тази земя за която предците ни си проливаха кръвта,никога не трябва да става собственост на други освен българите,при никакви условия!

<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#16465>payday loans online</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#3489>payday loans online</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#1370 payday loans online

<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#13665>buy viagra</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#21021>buy viagra</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#12989 buy generic viagra

If you want to buy levitra use keywords http://onlinelevitrabuy.com/#6288 - buy generic levitra, <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#8919>purchase levitra</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#4210 online

<a href=http://ordercheapcialishere.com/#ivkrq>cialis 40 mg</a> - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#mgzjl >cialis online</a> , http://ordercheapcialishere.com/#dafrj cialis online without prescription

<a href=http://ordercheapviagrahere.com/#twjdb>viagra 25 mg</a> - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#djocz >viagra 50 mg</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#fvdxk viagra 120 mg

<a href=http://orderkamagranow.com/#ftbjs>kamagra online</a> - <a href=http://orderkamagranow.com/#erbea >buy kamagra soft</a> , http://orderkamagranow.com/#raovt order kamagra

If you want to buy levitra use keywords <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#7716>buy levitra</a>, <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#6466>buy cheap levitra</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#1171 online

<a href=http://orderlevitrahere.com/#ditfy>buy levitra</a> - <a href=http://orderlevitrahere.com/#ybrdv >levitra 20 mg</a> , http://orderlevitrahere.com/#xryhj levitra without prescription

<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#7884>generic cialis</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#16562>buy cialis online</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#20959 buy generic cialis

<a href=http://paydayloansveryquickly.com/#9547>payday loans</a> - <a href=http://paydayloansveryquickly.com/#4661>payday loans</a> , http://paydayloansveryquickly.com/#2889 payday loans

<a href=http://kamagrastorehere.com/#rllyw>kamagra online</a> - <a href=http://kamagrastorehere.com/#jdsws >kamagra online</a> , http://kamagrastorehere.com/#gbdvi buy kamagra

<a href=http://cialisstorehere.com/#jnbrb>cialis online</a> - <a href=http://cialisstorehere.com/#kazhl >generic cialis</a> , http://cialisstorehere.com/#enzfk cheap cialis

<a href=http://levitrastorehere.com/#cbmur>cheap levitra</a> - <a href=http://levitrastorehere.com/#bjguv >levitra online</a> , http://levitrastorehere.com/#mhlbp levitra online

<a href=http://viagrastorehere.com/#eupjq>buy viagra online</a> - <a href=http://viagrastorehere.com/#btvey >viagra online</a> , http://viagrastorehere.com/#nfmqq buy viagra

<a href=http://directlenderloanshere.com/#bycce>payday loans online</a> - <a href=http://directlenderloanshere.com/#xncji >payday loans online</a> , http://directlenderloanshere.com/#ouehr payday loans online

<a href=http://cheapgenericviagranow.com/#nzjim>buy generic viagra</a> - <a href=http://cheapgenericviagranow.com/#ykfdt >cheap viagra online</a> , http://cheapgenericviagranow.com/#rzsrv buy viagra online

<a href=http://ordercheapgenericlevitrahere.com/#hhchy>buy levitra online</a> - <a href=http://ordercheapgenericlevitrahere.com/#qzuhh >levitra online</a> , http://ordercheapgenericlevitrahere.com/#ekdws cheap levitra

<a href=http://buyviagraonlinexpress.com/#8136>buy viagra online</a> - <a href=http://buyviagraonlinexpress.com/#8030>buy viagra</a> , http://buyviagraonlinexpress.com/#7662 buy viagra online