Прочетен: 12947 Коментари: 25 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2008 22:23
След размяна на мнения с Наско Чобанов от в-к "Парижки Вести" установих, че основната идея на статията ми е изразена много неясно, поради което реших да я преработя. Ето за какво става въпрос? Научих, чрез блога на депутата от СДС Мартин Димитров, че Народното Събрание е взело решение да опрости финансовите задължения на българите в чужбина към НЗОК за периода 2000 - 2005.
Погледнато през призмата на икономиката това решение на управляващите представлява преференциално отношение към българите в чужбина. Често изтъкван контрааргумент на това мое твърдение е, че през въпрoсният период от време българските граждани в чужбина са били твърде далеч от България за да се възползват от здравните си осигуровки в нея. Те не са били в състояние да използват българските си здравни осигуровки и в чужбина защото НЗОК не компенсира за медицински услуги оказани в чужбина, които се предлагат и в България. Това твърдение е правилно само по себе си. Няма нищо несправедливо в това да забраниш на политиците и бюрократите да ти бъркат в джоба за щяло и нещяло или да посягат на частната ти собственост. То обаче не е валиден контрааргумент на моето твърдение, по простата причина, че адресира само едно от последствията от проблема, а не истинският проблем.
Тогава какво е естеството на проблема? Истинският проблем се изразява в това, че ЗЗО представлява насилствена интервенция от страна на държавата в икономическите дела на нейните граждани. Насилствена интервенция е всяко използване на агресия в обществото, т.е. ЗЗО е форма на рекет. Казано по друг начин, проблемът не бе в това, че някои хора задлъжняха към НЗОК докато пребиваваха в чужбина, а в това, че всички български граждани бяха принудени насилствено да си купят здравни осигуровки от държавата. Нека само припомня, че здравни осигуровки могат да бъдат предостaвяни не само от държавата, но и от частния сектор и различни неправителствени институции като профсъюзи, религиозни организации и т.н.
Според икономистът от австрийската икономическа школа Мъри Ротбард, насилствените интервенции в делата на хората могат да бъдат три типа:
1. Аутистична интервенция - когато агресора използва насилие върху потърпевшия индивид, което не наврежда на други индивиди.
2. Двойна/Бинарна интервенция - когато агресора налага хегемония във взаимоотношенията си с потърпевшия индивид.
3. Триъгълна интервенция - когато агресора определя от позиция на силата какви да бъдат взаимотношенията между два индивида.
В конкретния случай става въпрос за бинарна интервенция при която държавата (НЗОК) е агресора, който налага хегемония в отношенията си с българските граждани, които са потърпевшите.
След срещата в Хисаря на тройната коалиция стана ясно, че управляващите се готвят да заменят агресора в този модел. Те планират частен фонд да изпълнява задълженията на НЗОК, като на ред с това ще въведат ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ частни здравни осигуровки!?!?!? Казано с други думи, спираме да негодуваме срещу неадекватните български политици и започваме да се оплакваме от “капитализъмът” и “империализъмът”.
Странното в тази ситуация е, че от три партии в коалицията не се е намерила нито една която да предостави на управляващите хора с експерти познания по икономика. Ако управляващите разполагаха с такива, те щяха да знаят, че когато хората имат свободен пазарен избор, една икономическа сделка няма да се случи ако продавачът и потребителят не вярват, че до една или друга степен те ще спечелят нещо от нея. Именно за това икономистите казват, че свободните пазари максимизират, както за продавачите така и за потребителите, полезността която те извличат един продукт или услуга. Подобно нещо не може да се случи при бинарна или друг тип интервенция независимо дали тя е наложена от държавата или от частна фирма. Бинарната интервенция максимизира само полезността която агресора извлича от един продукт или услуга. Потребителят е почти винаги губещ.
Още веднъж искам да поздравя българирте в чужбина за победата, но и да им напомня, че няма такова нещо като победа "на парче". Те се справиха с последствията от насилствената интервенция. Сега може би вече е време да обединим сили и да се насочим към източника и.
04.04.2008 18:47
- винаги сме настоявали за цялостна реформа на системата с отпадане на принципа на осигуряване по гражданство и обвързване на задължението за плащане с местоживеенето и наличието на дейност.
- благодарение на нашите усилия идеята, че наличието на дейност е по-справедлив принцип, отколкото всички поголовно да плащат си прокарва път. Изготвихме анализи на системите в други европейски страни, които са публикувани в българската специализирана преса. По време на дебатите в парламента и в кулоарите вече няколко депутати от мнозинството изказват тази идея.
Подчертавам тези факти, защото решението на нашия конкретен проблем не беше самоцел. От гледна точка на нашия опит казахме какви са верните решения, но явно е нужно доста време за да узреят те в нечии глави.
От страна на неосигурените, но дължащи вноски в България нямахме никаква подкрепа. Ако те се бяха организирали и бяха подкрепили нашите искания сигурно резултатът щеше да е по-впечатляващ.
Освен Мартин Димитров от ОДС за нашата кауза работиха активно Нено Димов от ДСБ и Атанас Щерев от БНД (бивш НДСВ). Димов и Димитров се сблъскаха със силна вътрешна опозиция в своите си партии, предполагам от страна на законотворците, които са участвали в изготвянето на закрепостяващия закон през 97-ма. Затова първият законопроект на Нено Димов, който беше много по-прецизен беше оттеглен, той нямаше шансове.
След това Мартин изготви нов текст и го защити пред колегите си депутати с много силен аргумент : през 2005 г. освободихме от здравни вноски хората, които не са избрали личен лекар. Този избор беше задължителен. Тоест, тогава дадохме привилегии на хората, които са нарушили закона, а наказваме редовните. За да има справедливост трябва всички да са освободени.
Текстът мина много трудно на първо четене, с прегласуване.
След това се включи Атанас Щерев, когото успяхме да преубедим в неговия блог. Той натисна в дебатите преди второ четене в Комисията по здравеопазването. Щерев настоя формулировката за освобождаването да е императивна.
Най-накрая се отличи и депутатът член на ГЕРБ Лъчезар Иванов като вкара текста за връщането на парите.
Аз бих подредил преференциите за гласуване в този ред: Мартин Димитров, Нено Димов, Атанас Щерев, Лъчезар Иванов. Лично аз ще гласувам за Мартин и ще агитирам за него като за личност с качества. Надявам се да се кандидатира като независим депутат, макар че шансовете му ще са по-малки. За сметка на това няма да влачи в сянката си скелети от гардеробите на Раковска и ще си запази доброто име и репутация.
Атанас Чобанов
От личен опит знам, че сред сънародниците ни в чужбина има немалко хора които търсят цялостно решение на въпроса така, че победата би трябвало да е само първата стъпка от този процес. Тя сама по себе си постави прецедент така, че може би не е зле да се използва инерцията и да се атакува по-сериозно политическото статукво.
Моите поздравления за Мартин Димитров, но като независим ще бъде строшен, а и дори и да стигне до "Безродното Събрание" един човек няма да може да направи нищо. Мисля си, че тук трябва по-мащабен подход.
04.04.2008 19:19
Чл. 40. (ДВ, 107/2002 - в сила от 27.12.2002, влизането в сила е променено, ДВ, бр. 119 от 2002 г.) (1) Здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:
...
8. за лицата, получаващи обезщетение за безработица - размерът на изплатеното обезщетение; вноските са за сметка на фонд “Безработица” и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
А за социално слабите плаща бюджета:
същия член, ал. 2
(2) Осигуряват се за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1:
4. (ДВ, 119/2002 - в сила от 01.01.2003) социално слабите с право на социално подпомагане или настанени в домове за социални грижи;
Преди 2003-та формулировката е друга, но пак бюджета е плащал вноските на безработните и социално слабите:
Чл. 41 Здравноосигурителната вноска се заплаща:
...
5. за регистрирани безработни, социално слаби, безработни, които не получават обезщетение, и за
неработещите членове на техните семейства, както и за майки, които ползват неплатен отпуск по чл. 165 от
Кодекса на труда - от общинския бюджет по местоживеене;
Добре е да се гледат текстовете преди да се разсъждава за икономическата логика, защото излиза, че основния Ви постулат е погрешен.
А може би аз греша? Ще изясните ли, моля, кои са тези безработни и социално слаби, които дължат вноски за своя сметка?
Атанас
Всички български граждани са задължително здравно осигурени, но съвсем не безусловно - те получават здравни услуги с посредничеството на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) само ако си плащат месечните здравни вноски. На някои хора здравния данък го покрива бюджетът - деца, пенсионери, военнослужещи, затворници, студенти до определена възраст, безработни до момента, до който получават обезщетение за безработица. Най-после, бюджетът плаща здравни вноски и на получаващите социални помощи, но само докато “имат право на това”, както пише в чл. 40, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). С други думи - като спре да ти дава пари АСП, изчезва и покриването на дълга ти към НЗОК.
Освен това, съгл. чл. 52 от ЗЗО “неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ”. Те си купуват здравни услуги по пълните им цени, определяни чрез ежегодно актуализирания ценоразпис на Здравната каса. И тук има изключение - такива “лица” могат да получават инфаркти, инсулти, тежки жлъчни кризи и други подобни, ако мога така да се изразя, съвсем спокойно - ЗЗО предвижда, че спешната медицинска помощ е безплатна. Колко е спешна и как е безплатна е друг въпрос. Те могат също така “съвсем без пари” и да полудеят, защото и психиатричната грижа не се плаща.
04.04.2008 19:49
Със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2008 г. от 1 януари 2008 г. е определен нов размер на минималния осигурителен доход - 240 лв. (220 лв. през 2007 г.). Според Закона за здравното осигуряване неосигурените на друго основание се осигуряват върху доход, не по-малък от половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.
Тоест за тях здравноосигурителната вноска се изчислява в размер на 6% върху 120 лв. Клиентите на НАП трябва да знаят, че при попълване на преводни нареждания към бюджета е необходимо да се напише точната сума, кодът за вид плащане (код 560405 - "Вноски от лица, неподлежащи на здравно осигуряване на друго основание по ЗЗО"), като задължително се посочва и периода, за който се отнася вноската.
През 2008 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 240 лв., а максималният е 2000 лв. (1400 лв. през 2007 г.).
Примерът ми в статията е нищо друго освен един пример. Използвах го за да илюстрирам икономическата логика на която той е базиран. Почти всяка една прослойка от обществото би могла да си измисли причина за да не плаща задължително здравни осигуровки, като някои от причините ще бъдат съвсем уважителни (или поне ще изглеждат така) и по този начин да получи преференциално отношение. Тогава ще започне мерене на това на кого причината е по-уважителна, кой трябва да получи преференции и кой не, а на кого преференциите трябва да са по-големи и така в този дух. Единствените хора които заслужават преференциално отношение във всяко едно общество са сираците, инвалидите, хронично болните и хората в силно напреднала възраст.
Казвайки това дори и не се опитвам да намекна, че победата на българите в чужбина не е справедлива. Много ясно съм описал в статията си защо тя е справедлива. Това което казвам е, че случилото се трябва да се третира като първа стъпка от този процес. Той сам по себе си ще е завършен едва когато в България се приложи нова здравна реформа която да дава възможност на хората сами да избират дали искат получат страдни застраховки от държавата, от частния сектор или от някоя благортворителна организация. Би било честно и човек да има свободата да не си закупува такива стига да намери това за целесъобразно.
04.04.2008 20:10
След 18 месеца, ако не си е намерил работа, логично е човек се запише в АСП като социално слаб. Ако не го направи значи има някакви доходи, или рентиерства или работи на черно или някой го издържа. Но след като има доходи, той би трябвало да може да си плаща вноските и ще бъде осигурен.
Според данните на НОИ в края на 2005 неосигурените в България са към 300000 души. За тях беше създаден специален социален здравен фонд.
Не ме разбирай погрешно, искам да си изясня за какъв социален профил става дума и ако ще ги подкрепяме на какво основание да бъде това.
Аз лично нямам желание да подкрепям собственик на 3 апартамента, който получава 1000 евро на месец от наеми да се освободи от здравни вноски, които не е считал за нужно да плаща, защото се чувствал здрав.
Също така, имай предвид, че универсално медицинско покритие не означава пълно медицинско покритие. Може да се окаже, че въпреки всичко е по-добре да си застрахован от шведската НЗОК от колкото от българската и в крайна сметка вината на хората в България да е, че не са емигрирали в Швеция (примерно).
Темата на този разговор беше дали икономическите преференции са оправдани. Моето мнение е, че всеки един български гражданин трябва да има свободата сам да си избира от къде да си набави здравни осигуровки вместо да е принуден насилствено от държавата да плаща на НЗОК.
04.04.2008 21:45
Това, че можеш да изпаднеш от здравно-осигурителната система при положение, че преди това си плащал не е ли гаф? Не е ли гаф и това, че лишените от икономическа мисъл "български" политици са избрали разходо-покривния метод за финансиране на НЗОК (който е супер когато ползващите са значително по-малко от допринасящите към НЗОК, само че при тези нива на емиграция, смъртност, застаряване на нацията и гутбетчийство е равен на самоубийство)? Или пък може би не е гаф частното медицинско осигуряване което ДПС ни готви, което ще бъде задължително за всички?!?!?!?!?
В България всяко едно законодателство е гаф. Това не е извинение.
Примера ти с колите на българите в САЩ не е логичен също. Не всяка болест изисква спешни медициснки грижи. Повечето от тях могат да се третират и със забавяне, което предполага, че могат да се третират и в България.
Предполагам, че ти е ясно, че пишейки тези неща влизам в ролята на "адвокат на дявола". Както вече писах веднъж, много прослойки от българското общество имат логични и справедливи причини да не плащат на НЗОК. За да не бъде третирано случилото се като преференции за българите в чужбина, трябва процеса да бъде завършен, т.е. здравната реформа трябва да е пълна за всички, дори и това да отнеме време.
05.04.2008 00:22
Не отричам другите гафове, а твърдя, че поправянето на този именно гаф не увеличава икономическата несправедливост.
Колкото е преференция правото на живеещите в България чужденци да се включват в българската система, толкова е преференция и правото на българските граждани да се изключват от системата когато напускат страната и се включват в друга система. Само че това право българските граждани го нямаха до 2005 г и се натрупаха тези задължения с лихви.
По-точният аналог с колите е следният: Представи си закон с който те задължават да сключиш гражданска отговорност в България за колата, която притежаваш и ползваш в САЩ. Само че в договора има клауза : не се изплащат застрахователни премии за инциденти станали извън ЕС.
С това смятам да приключа с коментарите.
Поздрави,
Атанас
Ако се вгледаш внимателно в начина ми на изразяване и в останалите статии в този блог, ще се досетиш кой съм и тогава ще ти стане ясно, че аз лично нямам какво да загубя от победата на българите в чужбина и че зад думите ми стои икономическа логика, а не завист и неприязън.
Какво е естеството на проблема? Според българите в чужбина проблема със ЗЗО се състои в това, че те трябва да плащат със задна дата вноски към НЗОК за период от време през който те не са били в страната. Това обаче не е проблема, а е последствие от него, но понеже засяга пряко българите в чужбина те го разглежда като източника на техните неприятности (свързани с НЗОК).
Истинският проблем се състои в това, че чрез въпросното законодателство държавата лимитира икономическата свобода на гражданите си (свободата сами да избират от къде и дали да си набавят здравни осигуровки). Ако държавата беше лимитирала някои от индивидуалните свободи на хората, примерно свободата на словото, сега щяхме да сме свидетели на протести, приказки, изявления на Хелзингския Комитет, Амнести Интернашънъл и т.н. ЗЗО представлява форма на икономическа агресия от страна на държавата, но никой нищо не направи по тази тема.
Следвайки твоята логика, държавата налага икономическо насилие върху гражданите си, но само тези които живеят в чужбина имат правото на справедливост. Единственият начин останалите българи да се спасят от ЗЗО през периода 2000 - 2005 беше и те да напуснат държавата. Именно за това моето лично мнение е, че въпросната победа на българите в чужбина представлява един вид икономическа преференция. Примера ти със застрахователните фирми в БГ и САЩ не е аналогичен по простата причина, че ти описваш една пазарна транзакция между частна фирма и потребители, а в случая говорим за държавно насилие. Пазарните транзакции стават доброволно. Няма нищо доброволно в това да насилвам всички граждани да се набавят здравни осигуровки от държавата (независимо дали искат или не) и никой нищо да не може да ми направи защото аз представлявам държавата.
Борбата трябваше да се води срещу задължителните здравни осигуровки, а отменянето на задълженията към НЗОК на българите в чужбина трябваше да е едно от условията които да бъдат поставени на политиците.
Както и да е. Извинявам се ако съм те обидил по някакъв начин. Не това е целта ми.
06.04.2008 01:16
В България през 98-а са избрали солидарен здравноосигурителен модел какъвто има в много европейски страни. Направили са глупостта да го обвържат с гражданството, а не с местоживеенето и/или дейността на лицата. Това противоречи на международните конвенции, на директивите на ЕС и на конституцията на страната. Успяхме да променим закона защото фокусирахме протеста с тези ясни аргументи.
Лично аз подкрепям идеята да се смени изцяло здравноосигурителния модел, да има малка и ефикасна администрация, да можеш да регистрираш фирма за 1 час през интернет и други хубави и очевидни неща.
Въпросът е доколко тези аргументи от сферата на високия пилотаж на икономическата мисъл са ефикасни за премахването на една глупост.
Както видя, най-ефикасна срещу глупостта на депутатите от 98-а е глупостта на депутатите от 08-а, които гласуваха предложението да се върнат парите на платилите здравни осигуровки, въпреки че то не беше в дневния ред. След това се усетиха, но стореното - сторено.
И ти искаш на тези хора да им наливаш в главите нещо по-така...
Еми, успех ти желая.
Наско
11.04.2008 20:36
17.04.2008 17:24
24.04.2008 00:13
И на мен така ми звучи: Другите да ни свършат работата, пък ние ще си пием ракийката и ще гласуваме "масово" (малко над 30%). Май на останалите в Б-я българи не им е толкова зле.... Като почнете да гласувате по-масово и не организирано може и да се появи у нас желание да не сме "егоисти".
1. Че хората в България имат за кого да гласуват.
2. Че политиците трябва да вземат решения от типа на да си купя ли или не здравна осигуровка, каква такава да си набавя и т.н., които по принцип трябва да се вземат на нивo домакинства и индивиди.
Анонимия добре е обяснил нещата.
А частните осигурителни фондове. Нека хората прибягнали до тях и повярвали на такива като вас, да си търсят парите внесени в тях. Те изгоряха, както изгораха парите на 50 милиона американци, внасяли парични вноски в частни осигурителни фондове, фалирали до един днес.