Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2010 21:56 - ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА
Автор: ikonomikazamasite Категория: Политика   
Прочетен: 2279 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 28.05.2010 22:18


Материал на Института За Радикален Капитализъм "АТЛАС"

http://atlas-bg.eu/bg/ptyat-km-svobodata.html

Автор: Крис Ангелов

Пълната свобода да притежават частна собственост и да я използват по най-целесъобразния за тях начин дава стимул на устремените към печалба предприемачи да инвестират в икономиката на страната, което води до нейния растеж. Един от основните начини да се повиши жизнения стандарт на българския народ е да се ограничи властта на политиците и бюрократите върху икономическия живот на хората. За целта е необходимо да се увеличи икономическата свобода на предприемачите и потребителите, а функциите на държавата да бъдат сведени до полезния минимум.

Тази статия предоставя на незапознатите с икономическата материя повод за размисъл относно ролята на политиците и бюрократите в техния икономически живот. Тя не цели да запознае експертите в тази област с нови научни открития и резултати, нито пък да предостави форум за славолюбието на някои “специалисти по всичко”.

Частната собственост и икономическата свобода дават възможност на предприемачите да развиват стопанска дейност в този сектор на икономиката в който те решат, че има най-много търсене на техните стоки и услуги. Разполагайки с тази свобода на действие, те могат да регистрират фирми, да ги финансират чрез механизмите на финансовите пазари, да произвеждат или внасят стоки, без да плащат мита, и да задържат за себе си по-голямата част от печалбата, плащайки данъци само за най-необходимите функции на държавата. Именно възможността да вършат свободно изброените по-горе неща води до конкуренция между предприемачите, чиято главна цел е да реализират максимално висока печалба. В крайна сметка, с помощта на пазарите предприемачите предлагат на потребителите най-добрия продукт, който могат да произведат или доставят, на възможно най-конкурентноспособната цена. От този момент нататък потребителите имат свободата да изберат измежду множеството продукти и услуги тези, които задоволяват техните нужди и им предлагат възможно най-високото качество на най-ниската цена. Накратко това е начинът, по който икономическата свобода повишава благосъстоянието на предприемачите и потребителите. Почти всяка намеса на държавата в този процес, която не води до улесняването му, е непродуктивна и носи характеристиките на криминален акт.

Коя намеса на държавата е непродуктивна и коя задължителна? Всяка една функция на държавния сектор е полезна само тогава, когато той може да я извърши по-ефикасно от частния сектор.

Как обаче да определят потребителите на кой сектор да възложат предоставянето на определена услуга? Единственият начин това да стане е да имат свободата сами да формират предпочитанията си. Примерно, един човек може да предпочете да си купи здравно осигуряване от частна фирма. Друг може да няма доверие на частниците и да предпочита да плаща по-високи данъци, упълномощавайки държавата да му предоставя тази услуга. Трети може да желае да се подсигури двойно и да заплати и на частния, и на държавния сектор. Четвърти може да реши, че шансът да се разболее е незначителен, а в случай на заболяване да плати в брой за получената медицинска услуга и по този начин да употреби за нещо друго остатъка от средствата си.

Нека вземем за пример така наречената Здравно-осигурителна каса (НЗОК). Със създаването й държавата отне свободния избор на хората, което води до изкривяване на пазарния процес и по-ниско благосъстояние на потребители и предприемачи. НЗОК се финансира чрез разходо-покривния метод, при който всички текущо работещи плащат с част от доходите си медицинското обслужване на всички болни независимо дали последните работят или не. В България съотношението на плащащите в касата спрямо това на ползващите от нея е много ниско, а разходо-покривният метод е ефикасен само когато броя на първите значително надвишава броя на последните.

Какви са резултатите и последствията от този рекет? Поради недостига на средства в касата заплащането на медицинските работници, черпещи пари от нея, е относително ниско, което често пъти ги принуждава да изискват допълнителни средства от пациентите си. Това от своя страна удвоява рекета спрямо последните. За да компенсира недостига на средства в касата, държавата повишава данъчните ставки и създава допълнителни такси, така че още по-голям процент от доходите на трудещите се отива в ръцете й. Ако тези средства оставаха при предприемачите и потребителите, те можеха да ги спестят или да ги похарчат. Спестените от тях пари отиват в банките, които при една либерализирана финансова система нямаше да оперират като заложни къщи, и биха раздали част от тях на предприемачите под формата на бизнес-заеми, създавайки по този начин нови работни места и повече приходи от данъци за държавата.

Ако парите бяха похарчени за закупуване на стоки и услуги, те можеха да донесат печалба на търговците, резултатът от което също би бил повече приходи от данъци за държавата и създаване на нови работни места. Завишените данъчни ставки правят българските фирми по-малко конкурентноспособни на международните пазари и отблъскват чуждестранните инвеститори, което ограничава възможността да се създадат нови работни места. Под натиска на данъчното бреме фирмите имат стимул да преминат в сивата икономика, което също ще генерира по-малко приходи за държавния бюджет. На фона на тази икономическа обстановка, на хората им е изключително трудно да си осигурят необходимите средства за съществуване, чрез които да се сдобият и със здравни осигуровки. В резултат на това много от тях изгубиха част от имуществото си заради дългове към НЗОК, а други останаха без абсолютно никакво здравно покритие. По неофициални данни по-малко от 50% от средствата на здравната каса се използват по предназначение. Останалите се употребяват за заплати и други режийни разноски.

Държавната намеса в икономическия живот на хората и отнемането на техния свободен избор води до гореописания сложен процес, в резултат на който броят на недоволните далеч надвишава този на доволните. Сега си представете последиците от една още по-агресивна държавна намеса в икономиката под формата на обмитяване на вносните стоки, усложняване на процеса за регистриране на частни фирми, създаване на социални програми от типа на НЗОК и други. Важните икономически решения трябва да се вземат на индивидуално ниво, защото всеки човек знае най-добре, кое е най-полезно за него. Когато държавата вземе решение вместо хората, тя го налага на абсолютно всички независимо дали то е полезно за тях или не. Процесите в икономиката са взаимносвързани така, че една непродуктивна намеса води до верижна реакция от негативни последици.

Има, разбира се, функции за извършването на които държавата има предимство пред частния сектор. Държавната намеса е за предпочитане когато физическата безопасност на човек или неговата интелектуална и материална собственост са застрашени пряко или непряко от чуждестранна агресия, физическо, психологическо и идеологическо насилие, злоупотреби, саботажи, търговски и друг тип измами. Списъкът включва и опазването на околната среда, влошаването на която има дългосрочни негативни последици върху здравето на хората, които не могат да бъдат компенсирани от икономически печалби в краткосрочен план. Според експертите в западните демокрации жестокото отношение спрямо животните е антисоциално държание, което лесно може да прерасне в насилие спрямо хората и също трябва да бъде санкционирано от съответните държавни органи. Ако една стопанска дейност доведе до едно или повече от гореизброените негативни последствия то тогава тя трябва да бъде ограничена или забранена от държавата.

В случаи на потенциална заплаха за националната сигурност на страната, държавата може да ограничи определени стопански дейности. Например може да не позволява чужди държави и фирми да контролират водоизточници в рамките на политическите граници на България, ако те са стратегически важни за националната сигурност на страната. Проблемът при една подобна ситуация е, че често пъти тази клауза се използва от политици и бюрократи за ограничаване на съвсем легитимни икономически транзакции и за изнудване на предприемачи и потребители. Аз лично бих предоставил на експертите да определят къде е границата между предпазването от чуждестранна агресия и злоупотреба от страна на политиците.

Политиците и бюрократите отъждествяват държавата със себе си, тъй като те са “народните избраници” и представляват волята на народа. Това твърдение само по себе си е абсурдно. Не е по силите на двеста и четиридесет народни представители да представляват интересите на всички българи! Ако те представляват само интересите на гласувалите, това дава на последните политически преференции за сметка на всички останали българи. Абсолютно всички български граждани имат едни и същи права защото са първо българи, после членове на различни политически, икономически, религиозни, културни и етнически общности и сдружения. Всяка нация е съставена от индивиди, чиито индивидуални права са с еднаква тежест.

Нека разгледаме следният пример, базиран на резултатите от последните парламентарни избори. Хората, които не бяха в избирателна възраст, останаха по закон без политическо представителство още преди началото на изборите, а те са приблизително 20% от населението на страната. От тези в избирателна възраст гласуваха близо половината, така че хората, които са били възпрепятствани или не са намерили подходящ кандидат за който да дадат гласа си, също бяха оставени без политическо представителство. Около 15% от гласувалите не можаха да вкарат своите кандидати в Народното събрание, така че и те останаха без представителство. Тези хора, чиито избраници участват в управляващата коалиция, представляват максимум 30% от населението на България.

Политиците и бюрократите имат абсолютен монопол върху създаването, променянето и отменянето на закони, управлението на държавното имущество, определянето на данъчните ставки и събирането на данъци. Те, също както и всички други рационални хора, се грижат за своя собствен интерес, поради което никога не биха предали доброволно монопола си. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че техният управленски мандат (т.е. техния монопол) е ограничен по време, което ги кара да третират държавата като собственост, взета под аренда. Политиците са един вид наематели и се отнасят с държавата така, както едни наематели биха го направили, тоест биха се опитали да извлекат колкото може повече от нея като компенсация за “наема”, който са заплатили (средствата, които са похарчили, и задълженията към поддръжниците, благодарение на които са дошли на власт). Тези факти дават отговор на въпроса защо еди кой си уж е честен човек, но след като стане политик се оказва, че с нищо не е по-различен от предишните. Политиците не са по-глупави или по-малко човечни от нас. Те са просто рационални хора. Това, което ние забравяме е, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно. Един наемател не може да се грижи за държавата толкова добре, колкото един собственик. За да бъдем собственици на държавата си, ние трябва да притежаваме необходимата икономическа свобода, за да се грижим за нея като такива.

„ Икономическата свобода е хубаво нещо, но няма почва у нас”

Да вярваш на подобно твърдение е все едно да вярваш, че в целия свят хората искат да бъдат свободни с изключение на българите. Свободата има различни аспекти и икономическият е един от тях. Единствените хора в страната, които имат някакви лични наблюдения върху това дали повече икономическа свобода е добре за нас или не, са на по 80 и повече години. Времето преди 09.09.1944 е последното когато хората са имали някакво по-значително ниво на икономическа автономия от държавата.

Според Херитидж Фаундейшън, която изготвя годишна класация за нивото на икономическата свобода в 157 страни, България е на 67-мо място в света по този показател, в компанията на Саудитска Арабия, Перу, Обединените арабски емирства и Уганда. Това е и най-доброто постижение на страната ни до сега. Очевидно съвременната икономическа реалност не е плод на твърде много, а на недостатъчно икономическа свобода. Но нали “демокрацията” победи, ще кажат някои, сега не сме ли свободни? Днес изглеждаме свободни само в сравнение с преди, но нищо повече.

Предприемачите и потребителите могат да извлекат ползи от свободата си при следните условия:
- Почти всички индустрии да се либерализират колкото може по-бързо, а не постепенно и в продължение на много години.
- Процесът, свързан с регистрирането на фирма да бъде максимално опростен.
- Държавата да се фокусира върху изпълнението на задължителните си функции, а не върху второстепенни и ненужни такива.

Да либерализираш постепенно икономиката е все едно да се опитваш да предвидиш и планираш всяко едно действие на предприемачите, потребителите и финансовите пазари. Имахме 45 години на разположение да се убедим в икономическите “достойнства” на една подобна система. Икономическия преход в България в общи линии прилича на следния хипотетичен сценарий. Представете си, че освобождават един човек от затвора и го оставят в центъра на пустинята, без да му дадат възможност да се запаси с храна, вода, компас и превозно средство, след което му казват, ето сега, ти си свободен, прави каквото искаш. Ако човекът успее да се добере до някой оазис и оцелее, тогава той ще има шанс да се възползва от свободата си. Ако обаче не стигне до никъде, тогава ще му кажат, че свободата не е за него, и че в предишния си затвор би се чувствал по-добре. Там няма да умре от глад или жажда, ще има покрив над главата си и т.н. За съжаление повечето българи се намират във второто положение по простата причина, че не им се дава шанс да бъдат сред успелите.

Политиците ни засипват с митове и легенди за самите нас само и само да не им се наложи да предадат монопола си върху властта. Ние дори не се и опитваме да поставим под съмнение нещата, които управниците казват по наш адрес.

"Българите не искат да работят селскостопанска работа"

Спор няма, че има и такива хора. Много българи обаче работят в Испания, Гърция, Италия и САЩ работа която е 100% в селскостопанския сектор. Те не вършат такъв тип работа у нас, защото бизнес-климатът в страната ни не предоставя достатъчно икономически стимул за това. При тези условия единственото нещо, което българите могат да направят със земята си, е да я продадат на безценица на някой представител на върхушката или на някой чужденец.

„Младите мислят само за алкохол и дрога и не са научени на труд”

Тези същите “мързеливи” млади хора полагат по времето на летните бригади в чужбина робски труд, интензивността на който родителите им не са и помирисвали едно време в АПК-тата. Това е така, защото имат ясен икономически стимул да го правят, дори и ако за тях той се състои от пари за харчене през учебната година, една дигитална камера и възможността да посетят някоя нова страна.

"Има работа, но няма кой да я върши".

Извън България живеят почти 3 милиона етнически българи. Наистина ли няма кой да върши тази работа или ставаме патриоти само когато наближат избори?

"Малка държава сме, никой не ни счита за сериозен бизнес партньор".

Сред първите 10 държави в класацията по икономическа свобода на Херитидж Фаундейшън има 6, чието население варира между 150 хиляди и 4 милиона.

Място за оправдания няма. Там където има желание, има и начин.

Какво да направим?

Притежаването на колкото може повече частна собственост, комбинирано с правото да я експлоатираме свободно и с институционалната подкрепа на държавата, предоставя решение на повечето наши проблеми в сферата на материалното. Други фактори влияят на духовното ни развитие, които комбинирани с икономическите, биха довели до така желаното благоденствие на българския народ. Ще се въздържа от коментари на духовни теми защото не притежавам необходимата експертиза за тях.

Главният въпрос който трябва да си зададем, е как да си върнем икономическата власт, особено след като политиците контролират почти всеки един аспект от икономиката на страната ни? Аз лично не зная какъв е най-правилният отговор на този въпрос. В замяна обаче бих могъл да предложа личното си мнение и най-често изразяваните мнения на други хора.

Мнозина вярват, че могат да влияят на политиците, използвайки неполитически средства от рода на подписки, декларации, митинги, протести и прочие. Без да омаловажавам тези действия ще кажа само, че за да бъдат те ефективни, в България трябва да има едно добре развито гражданско общество. Последното обаче не може да се получи, когато политическата и икономическата власт са съсредоточени почти изцяло в ръцете на политиците.

Други хора мечтаят да отнемат властта от политиците чрез въоръжена революция. Игнорирайки за момент моралната страна на въпроса, спокойно мога да заявя, че този подход е нерационален защото за да успее една революция тя се нуждае от лидери, които да координират и ръководят действията на революционерите. След нейния успех обикновено тези същите лидери поемат властта в държавата и се превръщат в политици подобни на тези срещу които са се борили. Световната история е пълна с примери, които подкрепят това мое мнение.

Аз лично считам, че единственото средство, което имаме на разположение, за да се преборим за икономическата си независимост от политиците, е силата на идеите. Разпространявайки идеите на свободата сред българския народ и принуждавайки най-влиятелните хора в обществото да се вслушват в тях и да ги уважават, е най-сигурния начин да увенчаем делото си с успех. Ето няколко конкретни стъпки които всеки един от нас би могъл да предприеме.
Можете да се запознаете се по-подробно с идеите на свободата чрез безплатните ресурси изложени на някои електронни страници. Можете да изпратите информация за гореспоменатите електронни страници до вашите познати. Всички българи, които споделят идеите, изложени в тази статия, могат да се обединят в един монолитен блок от гласоподаватели. Тук не става въпрос за формирането на поредната политическа партия, движение или пък някаква неправителствена организация. Просто като рационален човек си мисля, че ако група свободолюбиви българи се обединят в една подобна неформална структура, те биха могли да принудят различни независими кандидати и политически партии (особено по-малките) да приемат и приложат идеите на свободата, предлагайки в замяна техните гласове. Така ще използват някои от “оръжията” на политиците срещу самите тях.
 




Гласувай:
0



1. ikonomikazamasite - Разяснение
28.05.2010 22:07
Лично познавам автора на тази статия. Тя е написана през есента на 2006-та година. Института "АТЛАC" я публикува едва сега защото самият институт съществува едва от Април, 2010.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ikonomikazamasite
Категория: Политика
Прочетен: 648499
Постинги: 63
Коментари: 889
Гласове: 562
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031