Извадки от доклада за 2009 на Националният Статистически Институт

Сегашната демографска ситуация в страната се характеризира със забавяне на темповете на намаляване на населението, подобряване на показателите за
раждаемостта, увеличаване на средната продължителност на предстоящия живот и намаляване на влиянието на външната миграция. Все още основни негативни демографски проблеми са високото равнище на общата смъртност, остаряването на населението и отрицателния баланс от външномиграционните процеси.

Постоянното население на България в края на 2009 г. е 7 563 710 души. В
сравнение с предходната година населението е намаляло с 42 841 души, или с 0.6%
в резултат на естествения и външномиграционния прираст. Намалението на мъжете
е 21 969 души, а на жените - 20 872. В общия брой на населението жените са по-
голямата част от него (51.6%), или на 1 000 мъже се падат 1 067 жени.

В края на 2009 г. в градовете живеят 5 401 214 души, или 71.4% от
населението на страната, а в селата - 2 162 496, или 28.6%.

Формираната възрастова структура на населението в резултат на
демографските процеси в страната силно въздейства пряко и косвено върху броя и
възрастовия състав на трудовите ресурси. Във връзка с това като остър
демографски проблем, се очертава продължаващия процес на остаряване на
населението. Той се изразява в непрекъснато нарастване на показателя за средната възраст на населението през последните години. През 2001 г. този показател е бил 40.4 , а през 2008 г. - 41.7 години. Сега средната възраст на населението общо за страната е 41.8 години.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2009 г. е 4 773.9 хил. души
или 63.1% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория
население е намаляла с близо 32 хил. души.

Населението над трудоспособна възраст през 2009 г. е 1 690.7 хил. души. Спрямо предходната година то е намаляло с близо 10 хил. души.

Без съществена промяна е броят на населението под трудоспособна възраст. В края на 2009 г. то е 1 099.0 хил. души, или с 911 по-малко от 2008 година.

От позицията на бъдещото развитие трябва да се отбележи, че сериозен
демографски проблем за България е значително ниският относителен дял на
населението от 0 до 14 години – 13.4%. Друг показател, показващ остротата на посочения проблем, е коефициентът на демографско заместване. На всеки 100 души, които излизат от населението в трудоспособна възраст през 2001 г., тяхното заместване се е осъщетвявало от по- голям брой млади хора - 124 души. След 2008 г. това съотношение е обратно - 100 души излизащи от трудоспособна възраст са замествани от 91, а през 2009 г. от 82 души. Това показва, че в страната вече настъпва стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население.

През 2009 г. са обработени 19 хил. съобщения за промяна на настоящ адрес
от България с адрес в чужбина и над 3 хиляди за промяна на адрес от чужбина с
настоящ адрес в България. Общият брой на лицата, регистрирали настоящ адрес в чужбина е 19 039 души. От тях близо 44% са мъже и 56% - жени. Близо 52% от емигрантите са на възраст 20 - 39 години. Във възрастовата група 40 - 59 г. относителният дял на емигрантите е 24%. Най-младите емигранти (под 20 г.) съставляват 21%, а тези на 60 г. - близо 3%.

По данни от провежданото извадково наблюдение от НСИ на пътникопотока
през границите на страната се установява, че за близо 52% от емигрантите
напускането на страната е свързано с осъществяване на постоянна работа, за 15%
причината е продължаване на образованието и за 10% причините са брак,
преселване или друга. Около 20% от преселените в чужбина са придружаващи
лица, вкл. и деца.
 

Колко се трайно емигриралите за последните 20 години.

Тази информация не се публикува защото е "вредна за здравето" :)). Въпросния доклад е само за 2009. Би трябвало Държавната Агенция за Българите в Чужбина да има някакви данни, но нещо ми подсказва, че те и хабер си нямат, а ако случайно имат някакви данни, на тях едва ли ще може да се разчита.

На скоро, ако не се лъжа от ВМРО бяха излезли с някаква програма, която да стимулира раждаемостта. Там се включваха финансови стимули за семействата, имащи над 2 деца, но само при положение, че и двамата родители са работещи. Нямам представа колко ще излезе това като сума, но колкото и да е за в бъдеще възвращаемостта на инвестицията ще се върне многократно.

Smiso, този филм вече сме го гледали. Възможно ли е в ръководството на ВМРО да има само 19-20 годишни момчета и момичета, които не помнят дните преди 10-ти Ноември и не разбират последствията от демографската политика от този период?

Аз не че съм привърженик на ВМРО, просто от там излязоха с програмта. Всеки може да напише нещо подобно, стига да е наистина постижимо, а не да прожектираме разни фантастики. И съвсем не говоря за ергенски данък, което е върха на абсурда според мен. Но каквото и да е, виждаме, че и в Западна Европа нещата са подобни - застаряване на населението и ниска раждаемост. Така че и от там нямат ясна представа какво да предприемат.

Ikonomikazamasite, би ли разяснил в някой друг пост относно програмите за увеличаване на раждаемостта, защото и аз съм от младото поколение и нямам лични впечатления по този въпрос.

Здравей,

Няма кой знае колко за разказване. По времето на Бай Тошо имаше всякакви материални стимули, социални придобивки и преференции за "многодетни майки". Идеята беше, че ако хората не се притесняват за материалния аспект на отглеждането на децата те изведнъж ще решат да имат повече деца.

По принцип деца имат хората, които най-много искат да имат деца (по каквато и да е причина). Някои искат да имат деца защото обичат деца, други искат да оставят нещо след себе си (и са избрали децата да са това нещо), докато трети гледат практично на децата и са раждали деца защото са се нуждаели от работна ръка.
Първите две категории хора са щели да имат деца със и без социалните придобивки на Бай Тошо. Нека обаче се фокусираме върху последната категория - тези които имат нужда от работна ръка и за това са избрали да имат деца.

Преди 9-ти Септември много от етническите българи са разсъждавали по този начин защото са имали ферми, частни магазини, частни работилници и това е бил един от начините да се сдобият с още работници, които да имат и личен интерес от това бизнеса им да прогресира (т.е. да не са наемници). След 9-ти Септември, 1944 обаче цялата собственост е държавна и етническите българи не са имали причина да имат много деца, още повече, че вече не са живеели в къщи, а и не са имали достъп до "разширеното семейство" (дядовци, баби, братя, сестри) което едно време е участвало в отглеждането на едно децата.

Кой тогава е имал най-много стимул да ражда деца? Ами този демографски сегмент от обществото ни, който по начин на живот е бил най-близо до традиционното семейство на българите от преди 9-ти септември, 1944. Това са ромите, а материалните придобивки от програмата за "многодетни майки" са засилили този процес. Поради това (и редица други фактори) ромския етнос в България се е утроил от 9-ти Септември, 1944 насам, а българския се топи всеки ден.

Ето още малко демографски новини. Въпреки, че в Украйна и Молдова живеят над половин милион етнически българи, според Б. Димитров едва около 28 000 бесарабски българи са получили българско гражданство, като само 20 000 от тях живеят в България”.

Според Б. Димитров „Около 40% от българите в Македония, които са получили българско гражданство, са имигрирали в България, а 40% от тях все още живеят в Македония (очевидно ползват българския паспорт за да пътуват по-лесно и да се защитят от репресии от страна на властите БЮРМ). По думите na B. Dimitrov, около 17 000 души от Македония, Молдова, Сърбия и Русия миналата година са получили българско гражданство.

"В последна сметка съдбите на нациите не се решават на бойното поле, а на полето на раждаемостта"S.GhasanТенденцията за обезбългаряване на всички населявани от българи земи е трайна, но и непредвидима като посока. Съществува утвърдено мнение сред учените в областта на демографията, че "разцвета" и "повяхването" на нациите, държавите, империите и цивилизациите не подлежи на прогнозиране.Аз съм на по-различно мнение. Решаването на демографски кризи не е било сред приоритетите на познатата ни държавна пректика от по-ново време, но е била задължителна част от формулирани и не стратегии на държавните образования от хилядолетия. Българската държавна практика познава такива в т.ч. не много цивилизовани примери.Последните "варварски" похвати за промяна на демографската картина с оглед постигане на политически цели наблюдавахме съвсем скоро в бивша Югославия, в Африка и другаде.Има и напълно цивилизовани решения за осигуряване на "необходимият за икономиката и политиката" човешки потенциал. За последните три-четири десетилетия държавата Сингапур променя на два пъти демографската картина на населението си, като прилага комплекс от мерки основани предимно на стимули и санкции.В началото, с прилагането на принципа стимулиране "на дете" Сингапур си осигури бройката от сравнително необразовани и нискоквалифицирани жители с които посрещна и изпрати края на индустриалната ера.Двадесетина години след това, на основата на прогноза за развитие на света и модерното общество, се възприема и прилага решително стимулиране "според образованието на родителите". Т.е. колкото по-образовани са родителите, толкова по-големи стимули за всяко дете. Разбирането е било, че образовани родители отглеждат образовани деца...След 20 години Сингапур е това което е..и е държавата е изправена пред необходимостта от нов подход към демографската картина. Мисля,че българския демографски проблем е не толкова в броя, колкото в качеството на населението.Преселванията не са решението.То е наличието на държ. ВОЛЯ.

es6e87 67fg879g0 6g067tg0p -89=9j9=j sdseftgy 8j90