Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2010 05:37 - При турците се живееше по-добре, какво остава преди 11/10
Автор: ikonomikazamasite Категория: Политика   
Прочетен: 2818 Коментари: 2 Гласове:
2



Калин Руменов
http://www.novinar.net/news/pri-turtcite-se-zhiveeshe-po-dobre-kakvo-ostava-predi-11-10_MzQyMzs2.html

След Освобождението немалко българи изпитват носталгия по старото време. „При турците се живееше по-добре”, казват те, имайки предвид данъците, разработените пазари в Османската империя, нейните държавни поръчки за армията. След като си изгубил материалното, трудно може да си въодушевен от придобиването на нещо, което живее няколко етажа по-високо в йерархията на човешките потребности. Но не се яде, нито се пие, а пътят дотам задължително минава през тялото. Нищо исторически ненормално тогава, че я има носталгията от дните преди 11/10. Аз също я изпитвам и също я чувствам с тялото си. Неговите пет сетива са натрупали достатъчно запаси от спомени, които вероятно ще ме държат до късно пенсиониране с вкуса, мириса си и с всичко останало на времето. Моето „онова време” обаче не беше на Тодор Живков, а на детството ми. На двете филии с нещо по средата, увити в салфетка от майка ми, сложени от нея в ученическата ми чанта и изяждани от мен в голямото междучасие. Това няма как да не е емоционално размекващо, нито има причина да се съжалява, че се е случило. Но е толкова невъзможно да се повтори, колкото да се съберат трохите и отново да се наредят във филии. Няма как да стане, но нищо не пречи да си припомняш, докато разглеждаш семейния албум. Още повече, че носталгията е строго индивидуална и по никакъв начин не е обвързана с държавата. Просто късният Тодор Живков съвпада с ранното ми детство.  Друго пречи и то е същото, което е пречило на онези съжаляващи „по турско” българи. Пречи това, че щастието не стана повече. А не стана, понеже историята ни се случва, вместо сами да я случваме. Тогава се предполага, че имаш готова концепция за щастие. И не я търсиш в движение, докато се откажеш и се прибереш отново при носталгията. Само се заслушайте колко изречения започват с „През последните 20 години нищо не е направено за еди-какво си”. Да го разбираме ли, че преди се е правило достатъчно, но нещата напоследък са се занемарили. Или означава, че на никого нищо не му се прави, защото за правенето продължава да отговоря само онова животно, наречено „държавата”. Тя продължава да носи голямата отговорност и да спестява неудобствата от вземането на самостоятелни решения. Населението има единствено задължението да й носи празни буркани със собственоръчно надписани етикети. И да чака на опашка да бъдат напълнени – сипете тук за икономиката, в този за науката и нещо като десерт за културата. Не питайте за какво конкретно сипвате. На етикета пише каквото пише и точка. Ако бъде преброена тази опашка – носталгиците всъщност ще се окажат много повече, отколкото може да ги измери социологията. Към тях прибавете и онази пасмина (почти всеки пети), съгласна доброволно да продаде гласа си на избори. Нейната комерсиализация е друг начин пак да не поемаш отговорност и същото носталгично съжаление – ех, братле, добре си живеехме, когато нищо не зависеше от нас.   Когато си беден, правото на избор се обезсмисля. Когато промяната на времето те завари неподготвен и без концепция за щастие - то може да ти се случи само случайно, като случайността е едно на безкрайно много. Когато всичко това се натрупа – заключената носталгия разбива катинара на мазето и хваща асансьора. За да стигне едва до втория етаж, където е живяла, преди да я изгони времето. При потребностите от първа необходимост – храна, подслон и сигурност. По-нагоре съседи в човешко общежитие са социализацията, престижът, уважението и свободата да бъдеш такъв, какъвто пожелаеш. Но те исторически никога не са били колективна цел, най-много моментна еуфория. И когато тя премине – на нейно място пак се връща носталгията по доброто старо време. Аз имам извинението, че я изпитвам заради детството си и спомените ми са спомени на тялото. Но на по-възрастните носталгици за извинение могат да служат само мозъците им.  


Тагове:   Остава,   Какво,


Гласувай:
2



1. zaw12929 - В носталгията няма нищо лошо
11.11.2010 17:07
защото помним много доброто и го разказваме, а лошото не споменаваме
Но, сега е важен живота, който живеем в момента... и в него има хубави моменти
цитирай
2. monarchism - Не вярвам да е имало толкова много ...
23.11.2010 19:16
Не вярвам да е имало толкова много носталгици по времената на османското владичество, прекалено голям е бил зарядът за построяването на нова държава.
Да не говорим, че онези времена не могат да се сравняват с тези робски 45 години.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ikonomikazamasite
Категория: Политика
Прочетен: 648509
Постинги: 63
Коментари: 889
Гласове: 562
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031